Почистване на гърба на езика – неразделна част от добрата устна хигиена.

Остъргването и почистването на езика се провежда от преди стотици години, от местни населения на Африка, Арабските страни, Индия и Южна Америка. За това свидетелстват множество открити приспособления (ок. 15 век), като тънки огъващи се ленти от дърво, слонова кост, разполовени черупки от костенурки, перли и др. , които служели за остъргване на гърба на езика. Прилагало се е и жабурене с различни отвари от листа на пипер, кардамон, камфор и др. В Европа има данни от 18-19 век, които свидетелстват, че римляните също са употребявали стъргалки за език. През 20 век, започва производството на широка гама четки за език от пластмаса, гума , косми или метал.

В Индия, Аюрведа включва задължително остъргването на гърба на езика към ежедневната устна хигиена.

Гърбът на езика, анатомично е с папиларна структура, богата на бразди и крипти, които имат свойството да задържат голямо количество микроорганизми. Той играе ролята на резервоар, който освен бактерии акумулира и хранителни вещества. Бактериите от езика могат да се прехвърлят по зъбните повърхности и слюнката, при което играят роля при плакообразуването.

При пациенти с пародонтит има шест пъти по-дебел бактериален слой по езика, отколкото при  пациенти със здрав пародонт.

Едно от първите клинични проучвания на тази тема е проведено през 1978 г (Cristensen & Swanson), което заключава, че четкането на гърба на езика е точно толкова важно, колкото и четкането на зъбите и употребата на зъбен конец. (flossing). Така , доказано се редуцират резервоарите на патогенните микроорганизми в устната кухина.

Хигиената на езика може да се провежда чрез четки, подобни на четките за зъби (или те самите) или стъргалки, най-често от пластмаса. Отново в клинични проучвания е доказано, че стъргалките са с по-добра ефективност от четките с косми.

С едната ръка се хваща върха на езика, посредством марля или салфетка, за да не се изплъзне. Посоката на остъргване е отзад –напред. Като трябва да се отбележи, че в дъното на езика-в най-задната част има езична сливица, която трябва да се остъргва много нежно. Почистват се и страничните участъци на езика. Натиска трябва да е такъв, че да не се изпитва никаква болка. При някои хора има силно развит рефлекс на гадене, което отчасти затруднява почистването на езика.

 Доказано е, че четкането на езика значително намалява бактериалния товар, и разпространението на лош дъх. Една от основните причини за лошият дъх( халитоза) е нестриктно провеждане на устна хигиена.

Всеки път, след като четкате и почиствате с конец зъбите си, завършете с остъргване на езика.

Само тази комбинация би ви гарантирала здраве и свеж дъх.