Денталните импланти се приемат за предиктивен метод на лечение при настъпило частично или пълно обеззъбяване. Кои обаче са критериите за успешен имплант?

Още през 1986 г. AlbrektssonandZarbги въвеждат и те служат като златен стандарт на клиницистите и до сега. Имплантите трябва да отговарят на следните критерии:

• да нямат подвижност
• да нямат рентгенологични доказателства за костна загуба около импланти, или ако има-тя да е по-малка от 1 мм. за първата  и 0,1мм за следващите години.
• функционалната преживяемост на импланта да е в 90 % за първите 5 години и 85% за 10 години.

В днешни дни се добавят и естетични критерии за имплантния успех (червена естетика).

Имплантна загуба може да настъпи скоро след поставянето му, или чак след като се постави протетичната конструкция и  импланта влезе във функция. Ранната загуба може да се дължи на лоша хирургична техника на оператора, недобро качество на костта на съответната челюст, нарушен имунитет на пациента, периимплантна инфекция.

По-късните усложнения по-често се дължат на лош протетичен дизайн на конструкцията върху импланта или травматично натоварване (претоварване) на импланта., недобра хигиена на устната кухина, което води до натрупване на плака около имплантите и зъбите и последващо възпаление на венците и костта.

Имплантната загуба може да се дължи на инфекция, тъканна травма, оклузална травма(претоварване), лошо планиране, счупване на имплант или винти др.

Има доказателства, че поставянето на импланти при пациенти с нелекуван пародонтит, могат да бъдат с по-малка преживяемост, в сравнение със здрави пациенти. Това е така, защото бактериите могат да се транслоцират в устата от едно място на друго. Ето защо, преди всичко, първо трябва устата  да е напълно санирана, да е овладяна  техниката на хигиена на устната кухина, с което се гарантира дълга преживяемост на имплантите в устата.

Тъканна травма може да се причини от прегряване на костта поради липса или недобро охлаждане по време на работа или употреба на неостри костни фрези. Тогава може да настъпи некроза на костта около импланта и последващо отпадане.

Предварителното планиране на размера на импланта, мястото и посоката  на поставяне са от изключителна важност. Затова  назначаването на образни изследвания са задължителни.

Фактори, свързани с общото състояние на пациента, също не бива да се подценяват. Неконтролираният диабет е противопоказание за провеждане на имплантно лечение. Трябва да се съобщи, ако пациента страда от остеопороза, приема бисфосфонати или кортикостероиди.

Колкото по-рано се диагностицира заболелия имплант, толкова по-голям е шансът за лечение.

Пациентът трябва да се явява ежегодно на клинични прегледи при специалиста, поставил му имплантите. По преценка той може да изпише рентгенова снимка за контрол на костното ниво.

При заболял имплант, пациента може да усети лек дискомфорт, кървене, зачервяване в областта, но рядко – силна болка. Подвижността на импланта е последния стадий на периимплантита и това гарантира неговата скорошна загуба