Когато в долната челюст се извади и последният ни зъб идва ред на цялата долна протеза. А само хората, които са носили протези разбират, че свикването особено с обикновената плакова протеза си е цяло предизвикателство. Свикването с каквато и да е подвижна протезна конструкция в устата на пациента, обикновено изисква поне един месец, но често когато се касае за напълно обеззъбена долна челюст, този момент и никога не идва. При долната протеза, за разлика от горната липсва ефекта на вакуума, който съществува анатомично при горната такава.
Още повече, че резорбцията в долна челюст е четворно по-голяма от колкото в горната след множествена екстракция. Особено когато зъбите са вадени по-отдавна, тогава алвеоларните гребени са по-ниски, задържането на долната протеза става въпрос само на мускулатурата на езика и бузите, и въпреки това тя може при дъвчене да се отмества с по 10 мм. на страна. Това определено създава дискомфорт на пациентите.

Когато имаме зъб, то имаме и кост около него, но когато зъбът по някакви показания се извади, то с времето костта около него изчезва, както и ширината и височината на алвеоларният гребен. Този процес е най-бърз през първата година след екстракцията-костната загуба е 10 пъти по-голяма от загубата през следващите години. (около 4 мм през първата година). А колкото повече кост имаме, толкова по-висок и широк е алвеоларният гребен, и токлова по-стабилна ще е бъдещата протеза.

Малко известен е факта, че 80% от хората, които носят някакви подвижни протези ги носят и нощно време . Да, но има доказателства, че това ускорява костната загуба на алвеоларните гребни, особено, ако има и вреден навик за стискане на зъби.

И сега идва ред на решението на проблема – единственият начин да запазим костта около извадените зъби е скоро след екстракцията да бъдат поставени импланти на тези места, и така той да поддържа костното ниво на това място.
Но, ако пациента се е сдобил вече с подвижната долна протеза, то стига да има място се поставят отново импланти, които стабилизират протезата и поддържат оставащият костен обем, дъвкателна функция, мускулна активност, естетиката и психологичното здраве на пациента. Често може да се ползва дори и старата протеза на пациента, след като се обработи и се поставят специални задръжни средства в нея.

Минималният брой импланти които се поставят под цялата протеза са 2, а максималният е 5. Такава протеза се нарича „овердентчър” Техният брой зависи от това колко стабилна искаме да е протезата върху тях. Възможно е при финансови или друг вид затруднение, в началото да се поставят само 2 а в последствие да се поставят останалите за по-голяма стабилност на протезата.