Задачата на модерната дентална медицина е да поддържа нормална функция, естетика, фонетика, комфорт и здраве на пациентите. От премахване на кариозни тъкани до поставяне на дентални импланти всички тези условия трябва да бъдат изпълнени.
Употребата на импланти в съвременната стоматология се увеличава непрекъснато – за Северна Америка през 2005г. са поставени 550 милиона импланта ,а през 2010 година -10 билиона (Ref.Linkow LI:Endosseous oral implantology:a 7-year progress report) . Нарастващата нужда от прилагане на имплантно лечение се обосновава от следните фактори: увеличаване на продължителността на живот;загуба на зъби, пропорционална на възрастта; последствията от неуспеха на мостовите конструкции, неуспешна ендодонтска терапия; анатомичните промени, свързани с обеззъбяването; лошото възприемане на подвижните протези; предиктивността, дълготрайността и предимствата на имплантните конструкции.
Алвеоларната кост заобикаля зъбите, намиращи се в горната и долната челюст. Нейният обем и плътност са тясно свързани с наличието на зъби. При екстракцията им (вадене), тя намалява с 25% за първите 6 месеца и до 40 % за първата година. През първата година загубата е най –бърза , след това продължава ,но с много по-бавни темпове. (Ref.Carlsson G.,Persson G.,Morphologic changes of the mandible after extraction and wearing of dentures –a longitudinal clinical and X-ray study )
Носенето на подвижни зъбни протези, намалява височината и широчината на поддържащата кост, факт доказан от много клинични проучания. Ето защо се понижава височината на долната трета на лицето (старчески вид, увисване на ъглите на устните). Брадичката се измества напред-прогнатичен изглед. Намалява тонуса на лицевите мускули –експресията на лицето. Задълбочават се назолабиалните гънки.Езикът се налага да взема по-активно участие в дъвкателния процес, което прави по-нестабилна подвижната протеза. Вкусовото възприятие към храната е силно променено.
Изследване показва сравнение на дъвкателната ефективност при пациент със запазено естествено съзъбие и такъв, носещ цели зъбни подвижни протези. Нормално в областта на моларите – 6-тите зъби е налично дъвкателно налягане 150-200 psi . При пациенти с бруксизъм или бруксомания( стискане и скърцане със зъби) е измерено в същата област налягане до 1000 psi. A при пациенти , носещи цели протези, то е редуцирано до под 50 psi. При носене на протеза повече от 15 години, дъвкателното налягане е измерено едва 5-6 psi.(Ref.Car A Laney WR : Maximum occlusal force levels in patient with osseointegrated oral implant prosthesis and patient with complete dentures 1987)
Последствията от пониженото дъвкателно налягане, рефлектира върху целия храносмилателен тракт, избора на храна е лимитиран, приема на здравословни продукти е по-труден.
Други проблеми , документирани при подвижните частични и цели протези, са ниския срок на годност -4 години, само 35 % остават функционални до десетата година. При частичните протези се наблюдава увеличена плак ретенция, гингивално кървене, подвижност на зъбите натоварени с куки или други ретенционни елементи, и следователно за 10 години в 44 % от случаите тези зъби се загубват.
Подвижните протези се предпочитат , когато има контраиндикации за провеждане на хирургични манипулации. Предимството е по-ниската им цена, кратки срокове на изпълнение,приемлив естетичен резултат.
Употребата на имплантни протези има своите плюсове пред подвжните протези. Поставянето на дентален имплант след екстракцията поддържа костта и нейната процентна загуба е в пъти по-малка. Поддържа се лицева естетика –мускулния тонус остава почти непроменен. Запазва се фонетиката.Дъвкателната активност е сравнима с пациентите със запазено естествено съзъбие. Имплантните протези са с много по-малки размери, което прави тяхното възприемане по-бързо и лесно, ретенцията и стабилността са увеличени. Поддържа се добро здраве на целия храносмилателен тракт.
Като недостатъци на протезите, носени от импланти, се счита нуждата от хирургично лечение (всички евентуални рискове от усложнения). По-продължително лечение в сравнение с обикновените протези и по-високата цена .
Изборът на лечение в денталната практика винаги трябва да става след провеждането на адекватни изследвания – подробна анамнеза на пациента във връзка със системни заболявания, вредни навици ,ниво на орална хигиена, възможност за адекватна поддръжка на избраната протеза,образни и лабораторни изследвания.
Задължително е обсъждането на поне 2 варианта на лечение, а информираният избор винаги остава за пациента.
Автор: д- р Теодора Недялкова