Пиърсинг представлявя пробиване или рязане на част от човешкото тяло, създавайки отвор, в който може да се носят бижута. Пиърсинга съществува повече от 5000 години, за което свидетелстват открити мумифицирани останки. Най-старите пиърсинги по устните и езика датират от 1500 г. преди Хр., открити при африкански и американски племенни култури.

Причинта за пиърсинг са много разнообразни, някои хора пробиват по религиозни или духовни причини, а други го правят за себеизразяване или естетическо удоволетворение.

Пробиването на дупки по кожата, лигавицата и устните крие, разбира се рискове като алергична реакция, инфекция, образуването на белези, физическа травма на съседни тъкани.

Естествено с полагането на съответните грижи за раните от пробива, повечето усложнения са сведени до минимум, но физическата травма причинена от украшението (обецата) остава.

А какви могат да бъдат те, когато се касае за устната кухина, т.е. за обеците на езика и устните?

Освен всичко изброено по горе, което засяга меките тъкани, обеците на устната могат да нанесат травма на венците на зъбите, с които контактува винтчето на обецата или ринга. Ако то е на ниво венец от вътрешната част на устната, то има голяма вероятност при нормална функция, т.е. говорене, хранене, да се провокира рецесия на венеца в тази област – отдръпване на венеца от зъба, при което зъбът изглежда по-дълъг. Заедно с венеца обикновено се засяга и костта около зъба.
Тези нелеки усложнения, получени следствие на поставянето на пиърсинг на устната, се лекуват чрез пародонтална хирургия за корегиране на рецесията. Диагностицира се от стоматолог, а свалянето на „украшението” е задължително, и то завинаги, иначе рискувате да получите рецидив на венечната рецесия.

Ако винта или ринга на обецата контактува с зъбите, а не с венците, то тогава има риск от изтриване на емайла на зъбът в тази област, което води от своя страна до поява на чувствителност от студено и сладко и нарушаване формата на зъба, образуване на пукнатини. Ако такова усложнение се диагностицира от стоматолога, то се прави пломба на засегнатия зъб за възстановяване на формата му. Ако се наблюдава само чувствителност от студено и сладко, може да се втриват локално флуорни лакове и гелове, но и в двата случая е препоръчително сбогуването с обецата.

Друго често усложнение, но този път от пиърсинга на езика е травма на зъбите. Не е рядко при говорене или хранене да си прехапем езика, но когато на него има метално украшение, последствията за зъба с когото са се срещнали може да са фатални.
При част от зъбите които са травмирани и отчупени само парченца –те се възстановяват с пломби, ако фрактурата е минала близо до нерва на зъба може да се наложи изваждане на нервите и обработка на кореновите канали, и чак след това пломбиране на зъба. Но най-лошо е ако травмата е била силна и е причинила фрактура на коронката и корена на зъба. Тогава се налага най-често екстракция (вадене) на засегнатия зъб, а за премахване на „укашението” вече вие решавате.