Срещу загубата на зъб застраховани няма. А успешното му заместване често е изпитание – включително, и за джоба. Защо е важно да не отлагаме протезирането? Как да разрешим дилемата „имплант или мост“? Какви са предимствата и недостатъците на различните типове протезиране? Имат ли „срок на годност“ имплантите и мостовете? И колко важна е оралната хигиена за по-дългия им живот?

На всички тези въпроси отговаря д-р Теодора Недялкова, доктор по Дентална медицина  и специалист по Пародонтология от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“ в София.

Загубили сте зъб. Колко време е допустимо да отложите протезирането? „Човешката уста е създадена да има поне 28 зъба, а ако броим и мъдреците, стават 32. Всяка група зъби – инцизиви, кучешки, премолари и молари, има точно определена функция, която не може да се замести от други, без да настъпят някакви патологични изменения“, обяснява д-р Теодора Недялкова. „Най-често първо се загубват шестите зъби, тъй като са първите, които пробиват в детската уста. А хигиената на 6-годишните деца е компромисна“, признава пародонтологът.

Губим кост, ако забавим протезирането

„В рамките на първите 6 месеца след загубата на зъб костта претърпява резорбтивни промени, от липсата на натоварване и намалява размера си с 25-30%, като тази загуба достига до 50% на първата година. Ето защо е от изключителна важност, когато сме решили да заместим загубения зъб с имплант, то това да се случи възможно най-рано след екстракцията, докато имаме достатъчен обем и качество на костта“, подчертава денталният лекар.

Какво се случва, ако се забавим? „Когато не заместим извадения зъб скоро след екстракцията, съседните се накланят към него, а антагонистът (срещуположният) започва да прораства към празнината. По този начин реално излиза сам от алвеолата и се самоизважда. И така, понякога, вместо да сме загубили един зъб, с времето губим и съседните“, предупреждава д-р Недялкова.

Какви са вариантите?

Имплант или мост да избера – е дилемата на всеки пациент, загубил зъб. Има ли „верен“ отговор? „Човек винаги има поне два избора – дори и в случай на обеззъбяване. Заместването може да стане с неподвижно протезиране – мостове, подвижно протезиране – палкови, моделно лети протези, термосенс или чрез импланти“, изрежда вариантите пародонтологът.

„В случая с подвижните протези, реално се заместват само коронките на зъбите, костта остава ненатоварена, тъй като липсва корен. Това води до още по-големи резорбтивни промени, особено при подвижните протези. Причината е, че дъвкателното налягане там се предава директно на костта (реалното дъвченето се поема от венците). Резултатът са необратими промени на алвеоларните кости, което е свързано и с промяна на лицевите параметри, намалена височина на долната трета на лицето и сенилен изглед“, не крие специалистът от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

С „едно наум“ при пушачи и диабетици

За  да се поставят импланти, трябва да има добро качество и количество кост, напомня денталният лекар. Какви са стъпките? „За поставянето им се провежда хирургична процедура, при която се съобразяват както локалните параметри на костта, гингивата и съседните зъби, така и общото състояние на организма – наличие на системни заболявания, неконтролиран диабет, остеопороза, история за преминало лъчелечение или химиотерапия, прием на бисфосфонати, тютюнопушене, наркозависимости, лоша или липса на орална хигиена, наличие на клапно протезиране и т.н. При някои от гореизброените заболявания, имплантите не се препоръчват“, подчертава д-р Недялкова. За мостовете и протезите такива противопоказания няма.

Високата цена – мит или реалност

Пациентите робуват на редица митове – че имплантите са много скъпи, поставянето им е болезнено, процесът е бавен, а рискът от отхвърляне – голям. Оправдани ли са тези страхове? „За да заместим липсващ зъб, то трябва да сравним цената на един имплант и тази на  тричленен мост. На пръв поглед, стойността на импланта с короната е точно два пъти по-висока. Но трябва да се предвидят някои особености. Например – често се налага, при изпиляването на съседните зъби, те да се „умъртвят“, тъй като при самата процедура нервът може да се увреди. Ако прибавим цената на девитализирането на съседните 2 зъба и последващото им ново изграждане, то вече разликата с цената на импланта става много малка“, изтъква пародонтологът . „А трябва да имаме предвид още, че може да се наложи мостът да се подменя в рамките на 5-10 години – в случай, че се промени венечният контур (короните окъсеят)“, допълва денталният лекар.

При имплантите „неприятните изненади“ са по-малко. „Когато се извършват редовни профилактични процедури и гингивата и костта около него са здрави, няма наличие на оклузално претоварване, на практика имплантът функционира перфектно. Ако все пак настъпят усложнения и се наложи премахването му, то след  костозаместване може да се постави нов“, обяснява д-р Недялкова.

Болка при имплантирането няма ,ползват се локални анестетици ,каквито се ползват и при всички процедури в денталната ни практика.

Ендосталните се използват най-често

Д-р Недялкова обяснява, че денталните импланти най-общо се делят на три групи. Ето и особеностите им:

Ендостални – използват се най-често в ежедневието. Могат да бъдат титаниеви или циркониеви, като вторите все още не са се наложили и доказали трайно на пазара. Поставянето на тези импланти в костта може да бъде имедиатно – веднаг а със зъбната екстракция, ранно, късно, отложено – между 40-ия ден и 3-я месец след екстракцията или стандартно – след 6-ия месец от екстракцията. Веднъж поставен, на денталния имплант му отнема 3 месеца за долна челюст и 4 месеца за горна – да се остеоинтегрира. След този период се изготвят постоянните корони или конструкции.
Субпериостални – ползвали са се в миналото, повече за стабилизиране на подвижни протези, когато няма достатъчна височина на костта. Наподобяват решетка от титан, която се поставя под гингивата, от нея в устата излизат няколко пънчета, които се захващат в подвижната протеза в устата. По-малко стабилни са от ендосталните импланти и вече почти не се използват.
Базални (зигоматични) – ползват се тогава, когато всички възможности на ендосталните импланти са изчерпани. Няма достатъчна налична кост на максилата, резорбтивните промени са тежки, не е възможна аугментация и т.н. Тогава се прилагат дълги между 30 и 55 мм импланти, които се поставят бикортикално и обхващат – освен максилата, и зигоматичната кост. Обикновено тези импланти се натоварват веднага.

„Животът“ им е между 10 и 15 години

Имплантите или мостовете „живеят“ по-дълго – универсален отговор, оказва се, няма. „Това е сякаш да можем да отговорим на въпроса колко живеят зъбите в една уста. Строго индивидуално е. 10-годишната преживяемост, без костна загуба или механични проблеми, се счита за успешен имплант“, разкрива д-р Недялкова. „Мостовете зависят най-вече от мостоносителите, т.е. зъбите, които носят конструкцията. Ако са лекувани добре, не са претоварени и липсва пародонтално заболяване – тяхната оценка за подмяна се прави между 5-та и 10-та година. В случай, че короните не са „окъсели“, няма пародонтално възпаление, претоварване или ендодонтски усложнения, могат спокойно да живеят и 15 години“, уточнява денталният лекар.

Оралната хигиена е ключова

Когато лекуващия специалист си е свършил добре работата ,успеха зависи вече от пациента и грижите ,които полага за оралното си здраве и профилактика. „Визитите при стоматолог и пародонтолог са задължителни на 6-8 месеца. Трябва да се полагат усилия за поддържане на пародонталното здраве – редовна лична орална хигиена, използване на конци или интердентални четки, зъбни душове, подходяща електрическа или механична четка за зъби, професионално почистване на зъбен камък и плака. Оклузалните контакти трябва да се проверяват стриктно. Важно е да се следи и за поява на вредни навици – като скърцане и стискане със зъби, тъй като това може тежко да претовари както естествените зъби, така и имплантите“, предупреждава специалистът от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“.