Денталната сребърна амалгама се ползва повече от 200 години за пломбиране на зъбите. Нейният състав е 67% сребро. мед, калай и живак. Първата амалгама се е правила от живак смесен със стружки от сребърна монета в хаванче, забъркани с пестик. В наше време амалггамата се предлага в капсули с точно дозирани съставки, така че да няма никаква опасност да се прекали с дозата на живака, и той да е изцяло свързан. Капсулата се активира в специален уред и тогава се поставя в зъба.

Предимства

• Ниска цена
• Много добра манипулативност и адаптация към зъбните тъкани.
• Много трайна – срока на годност на амалгамата е около 10 години, а на белите пломби около 5-6 г.
• По-рядко се развиват вторични кариеси, т. к амалгамата за разлика от композитите има по-малко свиване.
• Може да се постави в леко влажна среда, не изисква педантична сухота, каквато е нужна за белите пломби. Повече търпи на нечистотии.

Ето защо аз я ползвам често при кариеси на мъдреци, тъй като там хигиената е много затруднена (последният зъб от зъбната редица) и постигането на съвършена сухота е трудно.

Недостатъци

Амалгамата отделя живачни пари, докато е в течно състояние, но това касае повече денталният лекар, който е подложен ежедневно на тях, отколкото пациента.
Живак се отделя в първите часове след направата на амалгамената пломба и при премахването и. Ето защо е безмислена подмяната на старите амалгамени пломби, ако те все още са годни.

Живака в амлгамата е свързан в кристална решетка и той се отделя в много малко количесва при дъвчене, консумация на горещи напитки и храни, скърцане със зъби. Всички клинични проучвания, които се правят по повод този толкова дискутиран въпрос , заключват че този живак не може да навреди на пациента. Тази година Европейската комисия излезе с доклад, че Амалгамата е безопасен избор за лечение на пациентите.

Да, живака действително е токсичен, но този който е свободен в околната среда, който се отделя в много големи количества при златодобива, при работа на ТЕЦ-овете, при тежката промишленост, при производството на пластмасата, от екарисажите.
Добре е амлгамените пломби да се полират през известно време, така срока на годност им се увеличава тъй като се намалява и тяхната корозия.
Амалгамата не е естетична. Тя е сива на цвят, което често никак не се харесва на пациентите. Поставена близо до венеца, тя може да го оцвети и да направи т. нар. амалгамена татуировка. Това оцветяване се отстранява с лазер или оперативно се изрязва оцветената тъкан. Амалгамата може да оцвети в леко сиво и зъбната тъкан, и дори и да я подменим с бяла пломба, зъбът може да продължава да сивее.

Амалгамата има метален характер. Когато в устата има и други метални или златни конструкции, или други амалгами е възможно протичането на галваничен ток, а това означава че може да възникване метален вкус в устата, парене и сухота
Все още не е измислен материал, който да задоволява на 100%. Но амалагмата е материал който се ползва вече близо 200 години, а се изследва от 100. г. Белите композитни материали се ползват от около 70 години в световен мащаб, а клиничните им проучвания все още не са достигнали тази дълбочина.

[alert title=“Забележка: “ type=“alert-info“]Този материал не е медицинска литература и не замества консултациите със специалист. Журналистическият текст има за цел да провокира въпроси от здравно естество и препоръчва да се обръщате винаги към медицинско лице за съвет![/alert]