Постоянните зъбки поникват на 6 години

Кога млечните зъби „отстъпват“ на постоянните? Как помагат силантите? И кога усмивката ни спира да „расте“?
Отговаря стоматологът д-р Теодора Недялкова от дентални клиники „Недялков“.

Разклащането и падането на временните зъби се дължи на постепенната резорбция (стопяване) на корените им. Тя настъпва около 5-ата година след пробива им. Този процес е безсимптомен и започва от тези места, които са по-близко разположени до зародишите на постоянните зъби. Те лежат в обща костна алвеола с временните. В процеса на своя растеж и развитие постоянният зъб оказва налягане на костната преграда, отделяща го от млечния и по този начин се активизират клетки-остеокласти, които предизвикват резорбцията на корените им. Така постепенно изчезва коренът на временния, той се разклаща и пада. Зад всеки зародиш на временен зъб е нормално да има зародиш и на постоянен. Благодарение на удължаването на зъбната пластина се образуват постоянните молари, които поникват зад временните зъбки, без преди това на тяхно място да е имало млечни.

„Залавянето“ и развитието на зародишите на постоянните зъби започва още от 4-тия месец на бременността на майката. 16 от тях се „залавят“ в този период, а останалите – след раждането до 9-ия месец на детето. Най-късно се „залавят“ зародишите на мъдреците – около 4-тата година на детето, но тях невинаги ги има. Така развитието на постоянните зъбки – тяхната минерализация, започва далеч преди появяването им в устата на детето.

Първият постоянен зъб се появява обикновено около 6-ата година. Поникват първите кътници, най-отзад в зъбната редица, без това да е съпътствано с отпадането на временен зъб. Ето защо пробивът на тези зъби често остава незабелязан от родителите. Пониквайки, те са с незавършено развитие на корените (което продължава 2-4 г. след пробива), както и с непълна минерализация на емайла.

Това налага контролен преглед при денталния лекар, който трябва да даде насоки за правилното почистване на тези зъбки, но и да прецени имат ли нужда от допълнителна обработка на повърхността за предпазване от кариес на фисурите. Това се провежда чрез т.нар. силанизиране. Тази профилактична процедура се провежда с цел предпазване на по-неустойчивите на кариесогенни микроорганизми новопробили детски зъбчета. Процедурата е абсолютно безболезнена. Зъбчето се подсушава, почиства с четка и паста, обработва се със специален гел, измива се, подсушава се отново и отгоре се нанася фотополимеризиращ силант, който покрива зъбната фисура (вдлъбнатина) подобно на лак. Следва проверка на височината на зъбчето – поставеният материал да не променя захапката на детето. Силантите обикновено се задържат върху зъба между 6 месеца и 2 г. Това се регистрира на профилактичните прегледи при денталния лекар. След 2 г., когато е завършила пълната минерализация на зъбчето, силантът става излишен. И под въздействието на дъвкателния акт той се изтрива. Обикновено едновременно с пробива на молара се разклащат и падат и централните млечни резци, а на тяхно място се появяват постоянните. Те са по-големи от млечните.

Времето на пълен пробив е около 8 месеца, като средно напредва с по 1 мм месечно. Корените на постоянните зъби продължават развитието си 2-4 години след пробива им в устата, което прави доста по-специално лечението на тези зъбки, ако в този период се разболеят и процесът стигне до нерва.

Закъснял се смята пробивът, когато е над 2 години от установените средни срокове. Постоянното съзъбие обикновено се оформя до 12-14-годишна възраст, а напълно развити корени имаме на около 16 г. Изключение правят мъдреците, които могат да пробият дори и в напреднала зряла възраст.

 

 

Забележка:

Този материал не е медицинска литература и не замества консултациите със специалист. Журналистическият текст има за цел да провокира въпроси от здравно естество и препоръчва да се обръщате винаги към медицинско лице за съвет!
%d блогъра харесват това: