Текст: д-р Теодора Недялкова, специалист по дентална медицина и пародонтология от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“ – София

Започва невинно. Неприятен дъх, метален вкус в устата, леко подуване. Но може да свърши и със загуба на зъб. Защо кървят венците ни? Как трябва да поддържаме оралната си хигиена, за да се справим с този неприятен проблем? Бърз ли е преходът от гингивита до пародонтита? И кои са рисковите фактори за „отключване“ на пародонтално заболяване?

Попитахме д-р Теодора Недялкова, специалист по дентална медицина и пародонтология от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“ в столицата.

„Кървенето на венците е проблем, който често тревожи пациентите. Може да се прояви по време на четкане на зъбите, хранене или спонтанно. Придружено е от зачервяване, подуване и дискомфорт, но често не е свързано с болка. Ето защо пациентите невинаги се обръщат към своя стоматолог или специалист пародонтолог“, признава д-р Теодора Недялкова.

Защо кървят венците?

„Кървенето се дължи на вазодилатация (разширяване) на кръвоносните съдове вследствие на възпаление. То се предизвиква основно от бактериалната плака, натрупана и неотстранена от зъбните повърхности. Когато пациентът среща затруднения в почистването, патогенността на плаката расте и води до усложняване на пародонталното здраве“, предупреждава денталният лекар.

Пушачи и диабетици са в риск

60% от хората в света стават „жертва“ на пародонтални заболявания, не крие д-р Недялкова. Коварното е, че тези диагнози са основна причина за загуба на зъби при хора на средна възраст. Какви са причините за „отключването“ им? „На първо място, наличието на плака и след това агравиращите фактори – тютюнопушене, диабет, лош хранителен режим, системни заболявания“, изрежда ги пародонтологът. Гените също не са за подценяване.

„Има наследствена предразположеност за развитие на пародонтално заболяване, но това по-често е комбинирано и с наличието на плака и плак-ретентивни фактори“, изтъква специалистът от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

Коварната плака

Защо плаката е толкова сериозен „враг“ на здравата усмивка? „Когато тя се натрупа и минерализира по зъбната повърхност, се образува зъбен камък. Неговата патогенност не е голяма, но той служи като мост за провеждане на плаката в по-дълбоките слоеве на пародонта (зъбодържащия апарат)“, разкрива механизма пародонтологът. Затова и поддържането на отлична орална хигиена е ключово.

„Трябва да полагаме ежедневни и двуразови старания в отстраняването ú. Четката за зъби е първото и задължително средство за провеждането на оралната хигиена“, подчертава д-р Недялкова.

Каква четка да изберем?

Изборът на подходяща четка за зъби също се оказва важен. А често заради изобилието от продукти – от супермаркета до аптеката, не можем да се ориентираме коя е най-добрата за нас. „Четките се класифицират спрямо възрастовата група, която ще ги използва – бебета, деца, тийнейджъри, възрастни.

Според функцията им различаваме ежедневни и специализирани –
ортодонтски, за след хирургия, за почистване на импланти, за почистване на език. Според твърдостта си биват меки и средно твърди“, откроява разликите пародонтологът.

Не подценявайте конеца за зъби

Миенето на зъбите сутрин и вечер не ни гарантира ефективно премахване на плаката. „Ако използваме само четка, ще почистим приблизително 66% от зъбните си повърхности“, обръща внимание д-р Недялкова. Хигиената на останалата част – междузъбните контакти, трябва да се поддържат с конец за зъби или междузъбна четка.

„Искам да кажа, че инструментите за междузъбно почистване се явяват вторите задължителни средства за хигиена на зъбите“, подчертава пародонтологът.

Зъбният камък трябва да се почиства

Колкото и да сме старателни у дома, понякога трябва да се обърнем към дентален лекар, за да поддържаме усмивката си здрава. „Когато все пак останат места, които не можем да достигнем, се налага да посетим специалист, който ще приложи най-често ултразвуков метод за почистване на зъбен камък и плака“, обяснява специалистът от клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

Универсална „рецепта“ за това колко често ни е нужна подобна процедура, оказва се, че няма. „Честотата на почистване трябва да се определи отново от денталния лекар или пародонтолога“, отбелязва специалистът.

От загуба на кост до загуба на зъб

Кога обаче говорим за „гингивит“ и кога – за „пародонтит“? Колко бърз е „преходът“ от едната диагноза до другата и може ли да бъде предотвратен? „Когато възпалението засяга само гингивата (венеца), се касае за т.нар. гингивит. Той е напълно обратим при своевременно, адекватно лечение – то включва професионална орална хигиена и насоки за  правилната поддръжка и добро почистване на зъбите“, обяснява д-р Недялкова.

„Ако гингивитът обаче се неглижира, възпалението може да премине в пародонтит. На него освен венеца се засяга целият зъбодържащ апарат. На този етап заболяването вече е необратимо“, предупреждава пародонтологът. Какво следва? „Бързината на развитие на болестта е строго индивидуална и зависи от имунната предразположеност на индивида.

Но пародонтитът е свързан винаги със загуба на кост и аташман. Ако не се лекува, прогресира и може да се стигне и до загуба на зъби“, не крие денталният лекар.

Пародонтитът е „върхът на айсберга“

Българите са склонни да неглижират денталното си здраве и да търсят помощ, щом „ножът опре до кокала“. Дали и д-р Недялкова се сблъсква в практиката си с много „занемарени“ случаи на пародонтит? „Пациентите, разбира се, са различни, но за моите не бих казала, че неглижират здравето си.

Има случаи например, когато хора с гингивални рецесии истерично търсят помощ – убедени, че скоро ще загубят зъбите си. Но те всъщност най-често нямат пародонтит, а друг вид пародонтален проблем, който се лекува с пародонтално пластична хирургия“, споделя опита си специалистът от клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

И признава, че специалността ú, за съжаление, малко късно навлиза в България. „Това се случи преди повече от 20 години, в Америка се развива още от началото на XIX в.“, споделя д-р Недялкова. Вероятно и поради тази причина пациентите по-трудно се ориентират кога да потърсят пародонтолог. Или пък асоциират това направление в денталната медицина само с пародонтита. А той е просто „върхът на айсберга“.

„Тази диагноза е неголяма част от класификацията на пародонталните заболявания. Но за сметка на това най-позната сред хората като термин“, отбелязва денталният лекар. „Хубавото е, че все по-често и общопрактикуващи колеги се обръщат към нас за помощ като специалисти, за да можем съвместно да разрешим пародонталните проблеми на пациента“, завършва оптимистично д-р Теодора Недялкова.