fbpx

Как цигарите рушат оралното здраве – от лош дъх през кариеси до рак

И децата знаят, че цигарите са сред най-големите врагове на здравето. Пише го дори върху кутиите. Това, за жалост, сякаш не стряска пристрастените към тютюна. Защо са толкова опасни цигарите? И по-специално – как рушат оралното ни здраве? През май, когато отбелязваме Световния ден за борба с тютюнопушенето (31 май), разговаряме с опитния специалист по дентална медицина и пародонтология д-р Теодора Недялкова от клиники „Д-р Теодора Недялкова“ в столицата. Тя се дипломира във Факултета по дентална медицина на Медицински университет-София през 2005 г., а през 2016 г. придобива специалност „Пародонтология и ЗОЛ“ под ръководството на доц. Камен Коцилков. Д-р Недялкова е посетила редица мастър курсове и обучения в сферата на пародонтологията и имплантологията в Италия, Франция, Германия, Унгария, Южна Корея, Дания, България. Член е  на Българския зъболекарски съюз, както и на дружествата по пародонтология, гнатология и оклуизодонтия.

„В тютюневия дим се съдържат поне 70 от най-опасните канцерогенни вещества – като олово, кадмий, никел, хром, арсен, полоний,  берилий и др. Доказано е, че пушач, който пуши по една кутия цигари на ден, за една година получава доза радиация, равняваща се на 1 000 рентгенови снимки!“, алармира д-р Теодора Недялкова. Затова и не е изненада, че коварният порок провокира белодробни и сърдечносъдови заболявания, рак, диабет, безплодие. Както и води до редица заболявания на устната кухина като пародонтит или неоплазии на лигавицата, допълва денталният лекар.

Рай за инфекциите

„Освен промени на клетъчно ниво тютюневият дим генерира и свободни радикали, които повлияват най-активно устната кухина, горните дихателни пътища и белия дроб, предизвиквайки възпаление и атрофия на лигавиците“, посочва д-р Недялкова. Това, обаче не е всичко. „При горенето на цигарата се развива изключително висока температура, която уврежда епителния слой на дихателните пътища и устната кухина, както и осигурява благоприятна среда за развитие на редица инфекции“, предупреждава пародонтологът. И обръща внимание и на ефекта от никотина. „Международната агенция за изследване на рака не го включва в клас „канцерогени“, но той подпомага развитието на злокачествените процеси, отбелязва д-р Недялкова.

Димът убива клетките

По отношение на пародонтита колебание няма – тютюнопушенето е категоричен рисков фактор. „Проучванията сочат, че пушачите имат по-голяма склонност към загуба на зъби и кост, образуване на пародонтални джобове и рецесия на венците в сравнение с непушачите. Тютюневият дим повлиява целия зъбодържащ апарат още на клетъчно ниво, като води до клетъчна апоптоза (смърт). Също така доказано потиска имунната защита, което влошава възпалителната реакция и респективно може да доведе до увреждане и разрушаване на алвеоларната кост“, разкрива денталният лекар.

Венците уж не кървят, но боледуват

Цифрите са красноречиви – пушачите са четири пъти по-склонни към пародонтит. Наред с това, рискът да развият тежка форма на заболяването е далеч по-висок. „Тъй като при тях имуно-възпалителният отговор на организма е нарушен, пародонтитът им се характеризира със слабо изразени клинични признаци“, споделя опита си д-р Недялкова. Какво означава това? „Венците им по-рядко кървят, въпреки че дълбочината на пародонталните джобове е много голяма. При пушачите доказано намаляват диаметърът и плътността на капилярите на гингивалните тъкани, с което се обяснява намаленото кървене при тази група, по-слабото зачервяване на тъканите, както и изключително лошият отговор на имунната система в устната кухина“, разяснява пародонтологът. „Отговорът им към нехирургичната антиинфекциозна терапия е по-лош, докладвана е и слаба успеваемост при хирургични процедури като костни или мекотъканни присадки и поставяне на дентални импланти“, допълва д-р Недялкова, която има богат опит и редица специализации и в областта на имплантологията.

Раните зарастват по-трудно

Никотинът причинява вазоконстрикция – свиване на кръвоносните съдове, което влошава оздравяването на рани в устната кухина. „Ето защо в последната класификация на пародонталните и периимплантните заболявания и състояния от 2017 г. тютюнопушеното основателно е взето под внимание и е включено като диагностичен критерий, определящ по-висок рисков клас на пародонтита“, отбелязва денталният специалист. Д-р Недялкова уточнява, че патологичният ефект зависи и от „дозата“ и степента на никотинова зависимост, която се класифицира така:

  • рисков клас „А“ – непушачи;
  • рисков клас „В“ – пушач с до 10 цигари дневно;
  • рисков клас „С“ – пушач с над 10 цигари дневно.

Кариесите са по-чести

Страдат ли пушачите по-често от кариеси? „Корелацията между двете е била тема на стотици изследвания и метаанализи в продължение на години. И въпреки многото и разнообразни методи, които се използват, изводът е един – има връзка между тютюнопушенето и денталния кариес. Никотинът влияе на оралните бактерии, които го причиняват, като стимулира растежа на техните колонии“, категорична е д-р Недялкова. И не само това. „Никотинът намалява количеството на отделената слюнка, което увеличава риска от развитие на кариес, както и на лош дъх“, не пропуска да отбележи пародонтологът.

Негативният ефект от цигарите върху устната кухина е буквално мигновен. „Важно е да се знае, че дори и седмица пушене влошава оралното здраве“, не крие д-р Недялкова. Дългосрочната зависимост е още по-пагубна. „Мъж, който пуши, губи 2,9 зъба на всеки 10 години от живота си, а жените – малко по-малко – 1,5 зъба, за същото време“, дава пример денталният лекар.

Кога е видим ефектът от спирането? 

Блестящата усмивка, очаквано, е по-трудно постижима при любителите на цигарите. „Когато минат няколко години от старта на тютюнопушенето, се наблюдават жълти, кафяви, сиви до черни петна по емайла на зъбите, а при страстните пушачи – и по венците. Почистването на зъбния камък, плаката и полирането на зъбите при тях се налага да се прави почти два пъти по-често в сравнение с непушачите“, споделя опита си д-р Недялкова.

Добрата новина е, че отказването на цигарите сравнително бързо дава благотворен ефект. „Ако пациентът спре да пуши, възстановяването на нормалното кръвоснабдяване, големина и гъстота на капилярите се случва за между 6 и 36 месеца, а меланозата – тъмно оцветената гингивална тъкан, също избледнява след този период. Петната по зъбите обаче трябва да се премахнат чрез професионална орална хигиена в денталния кабинет“, уточнява специалистът от клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

Рискът от рак на устната кухина е 10 пъти по-голям

Всички знаем, че цигарите причиняват рак. Но не само на белия дроб. „Пушачите имат 10 пъти по-голям риск от развитие на неоплазии в устната кухина, съпоставен с този при непушачите. В клетките на оралната лигавица настъпват генетични промени, които могат да доведат до заболяването“, не крие пародонтологът. „Освен пушачите на конвенционални цигари заплашени са и тези на пури, лула, електронни цигари, цигари с нагряване, както и дъвчещите тютюн. Трябва да се следи за поява на ерозии, улцери – ранички, зачервявания, фисури и плаки, които не оздравяват повече от 25 дни. Те могат да се наблюдават по устните, лигавицата на бузите, езика, пода на устната кухина, венците, небцето“, разкрива д-р Недялкова.

Безвредните цигари са мираж

По-безопасни ли са т.нар. бездимни алтернативи? „Устройствата за нагряване на тютюн през последните години много силно навлязоха в България и употребата им расте бързо. Рекламата им се базира на това, че поради липсата на горене част от вредните ефекти намаляват и се доказва, че донякъде е така. Но и в тях също има канцерогенни съставки, макар фирмите производители да настояват, че са редуцирани“, отбелязва пародонтологът. „Все още очакваме нови клинични проучвания на тази тема, за да може твърденията им да се докажат. Досега изследванията сочат, че в аерозола от т.нар. бездимна цигара се съдържат субстанции, получени от пиролиза. И при тяхната термогенна деградация се отделят катран, никотин, формалдехид, акролеин, ацеталдехид, нитрозамини, които крият потенциална опасност за здравето на човека. Както при пушенето на конвенционални цигари, така и при бездимните се наблюдава намаляване на количеството на отделяната слюнка, но по-малко в сравнение с „обикновените“. Това обаче пак може да доведе до понижаване на PH в устната кухина, кандидоза и халитоза (развитие на гъбички и лош дъх)“, разкрива данните от актуалните проучвания денталният лекар.

„Така или иначе, безвредни цигари все още не са измислени. Клиничните проучвания относно новите модели на пазара продължават, а дотогава опитите за раздяла с този вреден и все по-скъпоструващ навик си заслужава!“, казва в заключение д-р Теодора Недялкова.

 

Съвместно с BETTY